Новини

Какво причинява войната по пътищата у нас и как да я спрем: отговорите на новата агенция за безопасност на движението?

Стотици загиват, хиляди са ранени – включително осакатени за цял живот – по българските пътища всяка година след кататстрофи.

Страшната статистика е подобна всяка година. Страната ни е много далече от изпълнението на собствената си цел за намаляване броя на загиналите на пътя, заложена в стратегия от 2011 г. – с 50% до 2020 г., както и от целите, поставени пред всички страни в ЕС. По-лошото е, че правителствените декларации за водене на политика за намаляване на травматизма са хубави пожелания, останали в събиращи прах листа хартия, не намерили практическо измерение. Този извод налага Докладът за състоянието на безопасността на движението по пътищата в България за 2019 г., приет от Министерския съвет през декември 2019 г. Съставен е от относително новата Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, създадена с постановление на правителството от 1 февруари 2019 г.

Наред с констатациите, ДАБДП посочва факторите, които влияят на безопасността на пътя и предлага конкретни мерки. В изпълнение на част от тези препоръки започна промяна, касаеща обучението на кандидат-шофьорите: министърът на образованието разписа заповед, с която се увеличават часовете за кормуване и се регламентират часовете за извънградско, нощно шофиране и т.н., а транспортният министър предложи изменения в наредба 38, които касаят провеждането на изпитите. Автоинструкторите обаче днес излизат на протести: не са съгласни нито с увеличения брой часове за кормуване на кандидат-шофьорите, нито с промените в наредбата, които са на етап обществено обсъждане и предстои идния месец Министерския съвет да се произнесе по тях.

Какво разкрива докладът за 2019 г. и адекватни ли са предприетите на този етап мерки, или не?

Представяме съкратен негов вариант.

Факторите, които влияят на безопасността на движението по пътищата са: регулационната рамка (нормативна и институционална база); поведението на участниците в движението; контролната дейност; пътната инфраструктура; автомобилният парк и спешната медицинска помощ.

До 2019 г. липсата на държавен орган, който да осъществява единна и координирана държавна политика за БДП, се свързва с фрагментарност на действията на различни ведомства без утвърдено лидерство на процеса. Към момента обективно не е възможно да се установи и оцени какъв финансов ресурс държавата насочва към проблемите на БДП, нито как този ресурс се разпределя между отделните отговорни институции във времето и за конкретни мерки. Липсва мониторинг и оценка на изпълнението на стратегическите и планови документи в областта. Политиката по БДП все още не е напълно интегрирана в съответните секторни политики. Базите данни между различните институции не са синхронизирани. Констатира се недостатъчност на данните, свързани с пътно-транспортните произшествия (ПТП). Съществуващите статистически и бази данни съдържат пропуски, свързани с причините за произшествието и ефекта върху участниците. Липсва и многоаспектен анализ на данните, свързани с ПТП, който да позволи извеждането на тенденции и набелязване на максимално адекватни мерки за въздействие. Няма единна концепция за популяризиране на проблемите, свързани с БДП (информиране, обучение, обществен дебат), която да интегрира всички аспекти от планирането и изпълнението на политиката по БДП.

Поведение на участниците в движението по пътищата

Наложилото се статистическото отчитане за настъпване на ПТП основно поради грешки на водачите следва да се приеме за условно предвид липсата на системен многоаспектен анализ на причинно-следствените връзки между поведението на водачите и настъпилото ПТП. Добиването на пълна информация за точния механизъм на настъпване на дадено произшествие изисква комплексно обследване на всички съставни елементи в допълнение към поведението на водача, в т.ч. пътна инфраструктура, метеорологични условия, трафик, превозно средство.

Ако недвусмислено се установи, че причината за настъпване на ПТП е в поведението на водача, възниква необходимостта от специфициране на отклонението в поведението – поради незнание, лоша преценка, самонадеяност, умора, разсейване, здравословно състояние и др. Този подход би гарантирал коректност на заключенията, на статистическите данни и адекватност на набелязаните мерки за въздействие.

Има дефицити по отношение на целенасоченото и системно въздействие върху ценностната ориентация и мотивацията в посока знания, дисциплинираност, отговорност и самоконтрол на поведението, възпитавани от най-ранна детска възраст. Необходима е цялостна оптимизация на системата за обучение на водачите преди и след изпита за упражняване на водаческата дейности.

Контролна дейност

Налице са съществени трудности при реализирането на административно-наказателната отговорност за нарушенията при движение по пътищата. Административно-наказателните процедури консумират изключително големи ресурси, без да предоставят достатъчна ефективна възможност за идентифициране на нарушителя, връчване и събиране на дължимите глоби. Това поражда дефицити в дисциплираността на водачите и ограничава превантивното действие на контролната дейност. У редица нарушители, предимно извършващи многократни нарушения, се поражда чувство за безнаказаност, което води до увеличаване на пътнотранспортния травматизъм.

Пътна инфраструктура

През последните 10 г. България строи интензивно пътища, но по-голямата част от мрежата остава изградена преди повече от 20 г. Това изисква влагането на значителни финансови ресурси за извършване на основен ремонт към необходимия за текущо поддържане. Все още е незадоволително техническото състояние на определени елементи от системата, както и наличието на териториални различия.

Автомобилен парк

В България той е в незавидно състояние в сравнение със страните с най-висока БДП в Европа. Със средна възраст